Разхождаме се вчера аз - Брей, мама и лелята на Александър в градинката край блока.
Там си имаме приятелчета, група от 5-6 момченца на около 9-10 годинки. Обичат да ни галят и да ни се радват.
Та, вчера, срещаме две от тези наши приятелчета. Поканиха ни се присъединим към тяхната игра. И лелята ги пита - на какво играете?
На офис - гордо отвърна едното дете.
И какво правите в този офис? - лелята
Амиии, чакаме някои да дойде.
И какво му предлагате като дойде някой?
Каквото той поиска. Ето, влезте в офиса и искайте.
Ама вие какво предлагате.
Ами каквото поискате.
А ти какъв си в офиса?
Аз съм шеф и казвам на другите какво да правят.
Добре, шефе, кажи сега какво ми предлагате във вашия офис.
Амии, /понеже офисът е на полянката -б.м./, ето тук сме направили места за излежаване и печене, та който иска, може да се попече срещу 10 стотинки. 
А къде ще се разхлади, като му стане жега? - лелята
Амииии, с бутилка вода. Още не сме спечелили за басейн. След 1-2 години , като потръгне работата...

И така, защо споделяме всичко това? Защото лелята, нали работи с деца, та каза, че ето как се появяват нови детски игри. Преди години нямаше офиси, нямаше и такива игри. И шефове на офиси нямаше чак толкова.
И още нещо, лекото безсмислие на офисната дейност не прозираше ли в играта на децата?
Какво предлагате  - каквото искате и така в омагьосания кръг на офиса.
Та се разбрахме с дечицата да измислят какво да ни предложат, ние пак ще дойдем. Като отидем в офиса им, пак ще разкажем.

Децата от нашия блок рисуват по камъчета или просто ги оцветяват, подреждат ги и ги предлагат за 10 ст...

научихме децата, че всичко е с пари.
Не мога да кажа - за хубаво или за лошо...
Хубавото при твоите съседчета е, че правят нещо, така да се каже - произвеждат. И искат да печелят от труда си.
А в тази офисна игра нищо не се произвежда.
Не критикувам деца, да не бъда разбрана погрешно, в игрите си те имитират възрастните и усвояват модели. Това им е и смисълът.

Целувки от нас, някои малко космати!

а с тях и самите ние...поздрави и усмивки:))

Игрите вече добиват и класов характер - в квартал на банкери децата си играят на банка, съответно досети се къде играят на плодзеленчук и пазар и подобни.
Пред нашия блок също имаше мода децата да продават - чашки с джанки, дренки и каквото още дала природата наоколо. "Сделка или не" - стана работата.
Спомням си, навремето просто обичахме да си седим и да си разправяме разни страшни измишльотини или да играем на криеница...А кайсиите и джанките си хапвахме, без да ни идва на ум да правим бизнес. Както отбеляза летиси по-горе - времената се менят, игрите също.
;)

по-скоро се менят ценностите, а оттам и нравите.
Прагматизмът е хубаво нещо, но и само прагматизъм...
Но пък вчера нашите приятелчета бяха разтурили офиса и правеха къщичка за едно бездомно кученце.
Нещо работата с офиса не потръгна.
Поздрави!

забелязваш ли разликата - нашите безгрижни игри, сякаш парите не съществуваха, за тях се грижат мама и тати. А сега изкарването на пари е част от игрите на децата. Нещо с безгрижието се губи. Но пък това е друг манталитет. И както писах на летиси - други ценности.