Миналата неделя минавах през Централна гара и съвсем случайно имах в себе си фотоапарат.
Впрочем, не беше случайно, че имах фотоапарат, отивах на рожден ден на скъп за мен човек.
И минавайки през горната част на предгаровия комплекс, както съм чувала да се нарича, видях и снимах ето тези гледки.


Красив малък басейн за детски игри, но пълен с боклуци всякакви.






Луксозно и боклучаво. Както и безлюдно. 

Продължаваме.
Ето един чист извор на боклуци.
Стана ми любопитно, кой ли отговаря за чистотата тук - общината, БДЖ-то или Б.Б.- то?








И всичко това под благия поглед на статуята на майката, не знам автора и, признавам си.





Около нея - един безлюден и пуст лукс ...













Снимките и текста се публикуват под редакцията и с подкрепата на Брей Пр.
 

да,трябваше и от ужасяващото подземие да сложиш снимки.скоро минах от там,за 1 път от 5-6 год. и направо попаднах в накакъв сюрреалистичен кошмар...

Много точно си го определила. Боклучиво и безлюдно.
А статуята ми напомня на онзи ръбест, грозен паметник пред НДК, наречен осмоъгълен петохуйник, който тотално се разпадна.

и изобщо не се сетих за подземието, то е обект на отделен фото-репортаж. Този тук е слънчев, все пак.
Знам какво е долу, спокойно може да се използва за декор на филм на ужасите.

Да и този не отстъпва по нищо на онзи, освен че е по-запазен. И все пак е изобразена майка с дете, та да се умиляваме.
А онзи пред НДК отдавна мисля да го снимам. Била съм свидетел как чужденци се снимат пред него, вероятно мислейки, че е някаква авангардна щуротия.
Ако бях на мястото на неговия автор, щях да се взривя заедно с него, но де го тоз морал у нас?

Ама те са навсякъде, как да бъдеш оптимист?!
Дано деня поне да ви е приятен! :)

Подобно на боклуците в главите ни - не умеем да ги рециклираме и да извличаме полезни продукти от тях.
Поздрави!