Днес, забавлявайки се на чаша тъмна бира пред светлото бъдеще по телевизора, лелята на Александър ме запита:
- Знаеш ли къде е Адът на пилето?
Погледнах я изпод вежди, както само аз умея, и отвърнах:
- Не, но ще помисля...
Подуших. Тя приготвяше вечеря.
- Пилешката супа!
- Верен отговор - ми каза лелята и отпи от чашата си черна бира.

Ето, това е моето ежедневие.
Хич не ми е лесно.

От мен, Брей Пр. - подрави и наздраве! На това ме научиха моите стопани.